Мариана Бечева е победител в литературния конкурс "Стефан Фурнаджиев", съобщиха от Община Павел баня. Тя е отличена за книгата си "За тъжа - туй, дето не се запише днес, утре се забравя", а наградата беше връчена днес от заместник-кметовете на общината Милена Кавръкова, Радка Иванова и Красимира Кънчева. 

Церемонията се състоя в „Дажанановата къща” в село Габарево и на него присъстваха представители на културни институти от община Павел баня, общественици, граждани. Мариана Бечева получава и парична награда, осигурена от общинския бюджет.

Кметът Иса Бесоолу поздрави авторката за отличието в този конкурс, чрез който вече няколко години павелбанци почитат паметта на поета Стефан Фурнаджиев и и пожела да бъде здрава и все така вдъхновена и пазеща миналото и традициите. "На България й трябват и хора като нея. Хора, които да милеят, да помнят, да пазят и пр

Студентите от специалността "Унгарска филология" отбелязаха Деня на унгарския език с инициативата "Научи една унгарска дума", съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Събитието се състоя в сградата на Стопанския факултет на Софийския университет. Студентите от специалността "Унгарска филологият" подбраха и написаха над сто унгарски думи с превод на български език, които прикрепиха към почерпка, поставена в "Езикова кошница с унгарски думи". Те поканиха своите колеги, студенти, преподаватели, както ученици от 11-и и 12 клас да се включат.

Студентите унгаристи съдействаха за правилното произнасяне на думите, както и с готовност отговаряха на допълнителни въпроси, свързани с унгарския език. Инициативата "Научи една унгарска дума" премина при силен интерес и с изключително положителна обратна връзка, отбелязват от СУ.

Специалността "У

Международният панаир на книгата „Интерлибер“ с повече от 300 изложители от Хърватия и дузина други страни беше открит днес в Загреб, предаде хърватската агенция ХИНА.

В речта си при откриването на 46-ото издание на панаира, на което тази година партньор е Унгария, президентът на Хърватия Зоран Миланович отбеляза вековната традиция на хърватско-унгарските отношения и взаимното културно влияние въпреки езиковите различия.

Миланович каза, че особено харесва „здравословния унгарски скептицизъм", добавяйки, че днешна Европа се основава на взаимни различия.

В обръщението си министърът на културата и медиите Нина Обулен Коржинек обяви увеличаване на средствата за книгоиздаване през 2025 г. и създаването на Център за книгата като още един начин за подпомагане на книгоиздателите.

Известният унгарски писател Петер Надаш предупреди за все по-големи

В навечерието на празника на Сливен – Димитровден, в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ постъпиха няколко ценни дарения от книги и албуми, съобщиха от културния институт.

Над 40 книги на съвременни български и чужди автори и издания по популярна психология, излезли от печат през 2023 г. и 2024 г., дариха на библиотеката областният управител Чавдар Божурски и неговата съпруга Юлия Божурска, член на Обществения съвет на институцията.

Писателят Васил Славов, син на именития сливенец Атанас Славов, подари на библиотеката по няколко екземпляра от най-новите си книги: стихосбирките „Ахав“, „Ням“, „Следверие“ и автобиографичния си роман „Строфи на кръвта“, както и излезлия само преди дни роман „Американски Триптих“ на неговата съпруга Людмила Калоянова. 

При гостуването си в Сливе

Пекинското издателство World Affairs Press публикува монографията на чл.-кор. проф. д-р на историческите науки Иван Илчев "Розата на Балканите. История на България". Книгата излиза в навечерието на 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китайската народна република, съобщава пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Книгата беше преведена по искане на Пекинския университет за чужди езици, който подготвя специалисти с български език за нуждите на Китай. Специално в това издание на проф. Илчев са добавени материали за историята на развитието на българо-китайските дипломатически, политически и икономически отношения. Повече от 60 години са минали от последния китайски превод на история на България, която е писана през 1963 г. и е дело на академиците - Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов.

С монографията Иван Илчев п